Сватбени емоции

С наближаването на летните месеци рисуваните кожени кецове останаха малко на заден план. Основната причина беше фактът,че ако ги носиш повече от 2 часа през деня просто пощуряваш от жега, ето защо реших да пробвам дали със същия ефект мога да нарисувам и платнени кецове.
Имах страхотен повод - а именно сватбата на сестра ми. Освен практичния подарък ми се искаше да им подарим и нещо, което ще остане за спомен. Ето защо прибягнах към 2 чифта платнени кецове, на които реших да изрисувам мъжки костюм (за младоженеца) и сватбена рокля (за младоженката).
За младоженеца взех черни кецове, езикът на които боядисах в бяло (погълна неимоверно много боя, въпреки фиксирането с ютия, трябваше да мина около 10тина пъти с четка, за да заприлича на бяло). От страни очертах мъжко сако и купих черни връзки, за да може, когато кецовете са вързани, панделките да изглеждат като папионка върху бяла риза. От едната страна на сакото нарисувах джоб, в който изрисувах символ от сватбената покана с имената на двамата и датата на сватбата:

Кецовете на младоженката реших да са с булчинска рокля, като връзките трябваше да имитират гърба на корсета. Купих специална перлена боя, която се нанасяше като капчици и придаваше блясък. И тук смених връзките, използвах сатенена лента, за да изглеждат по-елегантни:

А за да може двата чифта да се допълват един друг на петата на дамските кецове изписах "I do", а на мъжките "me too":

А кецовете влязоха в употреба още на самата сватба:

Бижута за принцеси х 3

От толкова много черепи, мозъци и бодлива тел ми се прииска да направя и нещо по-принцеско. Ето защо следващата партида кецове щяха да бъдат за моята малка принцеса, една по-голяма, но много специална рожденичка и за мен.За да не губя много време, реших да оптимизирам работата като едновременно рисувам и трите чифта:

 

Но естествено с приоритет бяха кецките на най-малката госпожица, която вече не беше издържала и ги носи няколко пъти и ненарисувани :). Тъй като тя  винаги ми повтаря, че иска да има обувки като на мама, реших на моите и нейните кецове да нарисувам балерини, а във връзките на нейните вплетох и цвете от тюл, за да изглеждат още по принцески. Ето и резултата:

На третия чифт кецки исках да пресъздам духа на Франция (момичето, за което бяха е учила там) и да ги свържа с музика и снимки (освен, че е свирила дълги години на пияно, сега е и запален фотограф). Малко звучи като манджа с грозде, но след ровене в чичко Гугъл за идеи успях да сътворя това:

А рожденичката побърза да им направи едно selfie, когато кецките бяха вече у дома :)

:

Project Nr. 3 - нещо много специално

Две каски по-късно беше време да зарадвам най-близкия ми човек, а именно съпруга ми. Естествено неговата каска щеше да бъде изрисувана "по подразбиране", но предвид наближаващия му рожден ден и надеждата, че все пак ще завали малко сняг и може да отидем да караме ски, реших да направя нещо по-различно - да нарисувам чифт бели кецки, които освен всичко останало трябваше да са и изненада.
Като тема избрах ФК Левски, мъжът ми е от най-верните им фенове, а тази година отборът празнува 100 годишнина.
Използвах същите акрилни бои като за каските (Marta Steward - които според описанието им стават за пластмаса, кожа, текстил и т.н.), изпъкнаха много добре върху кецките, а ето и резултатът:

А посещението на юбилейния мач с тях доведе и до още положителни емоции, 3:2 за Левски срещу Лацио, страхотна хореография и невероятно настроение:

Project Nr. 2

След като моята каска беше готова, реших да пристъпя в действие към следващия проект, защото не можех да оставя новата машинка просто да си стои в шкафа "почти неизползвана". Имах и идеалния кандидат за рисувана каска - Ицо, който в края на януари е рожденик и от 2 години се чудеше с какви стикери да облепи каската си, за да стане по-красива.  Посрещна идеята с отворени обятия и остави каската си в мои ръце. Предизвикателството беше голямо, защото
1. щях за първи път да включа активно аерографа в действие
2. цялата каска беше в проветрители (които доста те спъват ако искаш да рисуваш нещо върху по-голяма площ)
3. трябваше да съм готова за 15-тина дни - няколко дни след рождения ден заминавахме всички да търсим сняг в Австрийските Алпи и екипировката беше задължителна!

След кратка консултация с мъжа ми (който даде наистина доста добри идеи за каската) реших,че всичките проветрители ще се превърнат в малки огньове, чиито цветове трябваше да направя да се приливат с помощта на аерографа. За начало трябваше да направя няколко пробни огънчета върху една стара пластмасова саксия, за да избера цветовете и да свикна с преливките. За съжаление, както повелява законът,  аерографът се оказа "малко" повреден. Но фирмата, от която беше купен, беше доста адекватна и след 3 дни ми изпрати нов. Използвах времето за доставка, за да изрисувам огньовете с молив и да облепя очертанията им с хартиено тиксо, защото аерографът доста пръска и нямаше да се получи желаният ефект:

Честно казано това си беше най-досадната част от задачата. Трябваше да запълня всеки един проветрител, защото боята не се отразява добре на мрежата, която служи за проветрение (установих го от моята каска в последствие). След като облепих всичко, можех да пристъпя към боядисване. Първо нанесох основа от бяла боя, за да може да изпъкнат по-добре цветовете.

Върху нея нанесох жълтото, а след това на пластове оранжево и червено. Накрая завърших отново с един пласт жълто, за да се слеят по-добре цветовете. За самите очертания на огньовете открих страхотна боя с оранжев брокат - 1:1 с цвета на скиорските очила на Ицо. На гърба на каската изписах инициалите на името му и BG  в цветовете на българското знаме. Въпреки, че като цяло това беше идеята ми за рисунки върху каската, така нарисувана тя ми изглеждаше малко празна. А и през самата каска минаваха два ръба, които доста изпъкваха и дразнеха окото. Мислех да напиша нещо върху ръбовете, но мъжът ми ми даде по-добра идея - да нарисувам бодлива тел по двата ръба и да оплета по един череп в нея. Така и направих:

А ето го и рожденикът, live от пистите в Австрийските Алпи:

The Beginning...

Всичко започна в една от онези работни съботи, в които уж си на работа , но действията ти в офиса са свързани с всичко друго, но не и с нормалния работен процес (което е нещо очаквано, след като работиш за западноевропейска компания, но това е друга тема)...Беше началото на декември и вече нямах търпение навън да замирише на зима и сняг, за да изпробвам новите си ски. Две седмици по-рано един подарък на приятел ме вдъхнови да потърся в интернет информация за ръчно рисуване на каски: техника, подходящи бои, лакове, четки и т.н. Бях се сдобила с 10 цвята акрилни бои и чаках удобния момент да експериментирам върху старата си каска, но не смеех, за да не завали сняг и видиш ли да пропусна първото качване заради липсваща екипировка.
В онази събота температурите продължаваха да са много над обичайните за декември и тръгвайки за работа (след като станах в 6:30, за да бъда както обикновено в офиса в 8:00) мернах каската в мокрото помещение. Voila! Реших, че сега е моментът! Набързо успях да намеря молив и гумичка от детската стая и се отправих вече с усмивка към офиса, за да оползотворя и без друго изгубения работен ден. Естествено имах хиляди идеи в главата относно дизайна, но всичко се изпари в момента, в който видях всички дупки, закачалчици и проветрения на стария helmet. Така се роди правило номер 1 - правиш дизайна по каската, а не на лист хартия, за да получиш максимален ефект от работата си. Трябваше ми около половин час, подходяща музика и малко Freeride-клипчета да подредя мислите си и да стартирам проекта. 2 часа по-късно каската беше изрисувана с графит (и графити естествено), а аз нямах търпение в пощата ми да влезе онзи прословут съботен мейл от човешки ресурси, с който ни информират, че ръководството е решило да ни "разпусне" по-рано от обикновено, за да продължа с оцветяването вкъщи.
Все пак стъпка номер 2 не се оказа толкова лесна (и най-вече бърза), колкото очаквах. Целта ми беше да направя една основа от бяла боя върху местата за боядисване, за да изпъкнат след това по-добре цветовете. Нанасянето на бялото обаче ставаше бавно, боите бяха лак, т.е. с известна степен на прозрачност, което затрудняваше плътно нанасяне върху тъмносивата каска.  Следващата седмица се сдобих с бяла боя мат от едно доста прилично hobby art магазинче, която реших да използвам за основа. Ефектът вече беше по-добър, единственото визуално притеснение сега бяха следите, които четката оставаше при боядисване. Не, че не исках да си личи, че всичко е hand made, но държах всичко да е гладко и изящно като на професионалист. Почти бях готова с първия си проект, но все пак  реших да изчакам коледните празници и да попрочета на спокойствие как се справят вещите в занаята с "гладкото нанасяне". Не знам колко често съм споменавала това вкъщи, но страшно много се зарадвах, когато в коледната сутрин под елхата намерих чисто нов аерограф - машинката, която нанася боята равномерно и гладко :). Е цял ден изпробвах върху блокчето за рисуване на дъщеря ми и привечер пристъпих в действие, за да довърша започнатото.

Малко след полунощ проект номер 1 беше готов, а след като "запечатах" нарисуваното с известна доза лак за фиксиране, бях готова да открия сезона: