Всичко започна в една от онези работни съботи, в които уж си на работа , но действията ти в офиса са свързани с всичко друго, но не и с нормалния работен процес (което е нещо очаквано, след като работиш за западноевропейска компания, но това е друга тема)...Беше началото на декември и вече нямах търпение навън да замирише на зима и сняг, за да изпробвам новите си ски. Две седмици по-рано един подарък на приятел ме вдъхнови да потърся в интернет информация за ръчно рисуване на каски: техника, подходящи бои, лакове, четки и т.н. Бях се сдобила с 10 цвята акрилни бои и чаках удобния момент да експериментирам върху старата си каска, но не смеех, за да не завали сняг и видиш ли да пропусна първото качване заради липсваща екипировка.
В онази събота температурите продължаваха да са много над обичайните за декември и тръгвайки за работа (след като станах в 6:30, за да бъда както обикновено в офиса в 8:00) мернах каската в мокрото помещение. Voila! Реших, че сега е моментът! Набързо успях да намеря молив и гумичка от детската стая и се отправих вече с усмивка към офиса, за да оползотворя и без друго изгубения работен ден. Естествено имах хиляди идеи в главата относно дизайна, но всичко се изпари в момента, в който видях всички дупки, закачалчици и проветрения на стария helmet. Така се роди правило номер 1 - правиш дизайна по каската, а не на лист хартия, за да получиш максимален ефект от работата си. Трябваше ми около половин час, подходяща музика и малко Freeride-клипчета да подредя мислите си и да стартирам проекта. 2 часа по-късно каската беше изрисувана с графит (и графити естествено), а аз нямах търпение в пощата ми да влезе онзи прословут съботен мейл от човешки ресурси, с който ни информират, че ръководството е решило да ни "разпусне" по-рано от обикновено, за да продължа с оцветяването вкъщи.
Все пак стъпка номер 2 не се оказа толкова лесна (и най-вече бърза), колкото очаквах. Целта ми беше да направя една основа от бяла боя върху местата за боядисване, за да изпъкнат след това по-добре цветовете. Нанасянето на бялото обаче ставаше бавно, боите бяха лак, т.е. с известна степен на прозрачност, което затрудняваше плътно нанасяне върху тъмносивата каска. Следващата седмица се сдобих с бяла боя мат от едно доста прилично hobby art магазинче, която реших да използвам за основа. Ефектът вече беше по-добър, единственото визуално притеснение сега бяха следите, които четката оставаше при боядисване. Не, че не исках да си личи, че всичко е hand made, но държах всичко да е гладко и изящно като на професионалист. Почти бях готова с първия си проект, но все пак реших да изчакам коледните празници и да попрочета на спокойствие как се справят вещите в занаята с "гладкото нанасяне". Не знам колко често съм споменавала това вкъщи, но страшно много се зарадвах, когато в коледната сутрин под елхата намерих чисто нов аерограф - машинката, която нанася боята равномерно и гладко :). Е цял ден изпробвах върху блокчето за рисуване на дъщеря ми и привечер пристъпих в действие, за да довърша започнатото.
